​Частният охранителен бизнес в по-развитите европейски (и не само) държави отдавна е надскочил традиционните услуги, предлагани в България, като лична охрана, обектова охрана със СОТ, инкасо и др. В правомощията на утвърдените компании от бранша влизат провеждане на частни разследвания, борба с различни видове измами, помощ и защита срещу компютърни и други технологични престъпления, детективска дейност и пр. С други думи, частните охранителни компании заменят някои държавни служби (администрации) далеч извън пределите на специфичната охранителна дейност. Границите на тези дейности се определят от специфичното законодателство в различните държави.

Практика във Великобритания, Франция, Унгария и други държави е за охрана на важни обществени сгради и дипломатически представителства да бъдат ангажирани частни охранителни фирми. В административната столица на Европа – Брюксел – охраната на Еврокомисията, Съвета на Европа, Европарламента и дипломатическите мисии се охраняват от „G4S“. 

Разбира се има и примери и за не толкова „престижни“ услуги. В Италия една от най-популярните охранителни фирми „Travis group“, с повече от 20-годишна история, предлага на клиентите си освен охрана, също и домоуправители (икономи), шофьори, портиери, почистване, хамалски услуги…

И когато говорим за ангажименти, може би тук му е мястото да очертаем една друга тенденция – все по-намаляващата и размита „граница“ в квалификацията на служителите в държавните правозащитни органи и тези в частните компании. Отдавна мина времето, когато се смяташе, че държавните служители в сектора „Сигурност“ са по-способни, по-квалифицирани и още повече – по-мотивирани от тези в частните компании. Тенденцията в развитите страни е вече с обратен знак. Интересно е, че има държави, в които на полицейските служители се разрешава да си „доработват“ в частни фирми и те го правят с удоволствие. Възможният конфликт на интереси е уреден подробно в разписани правилници и се избягва.

Служителите в охранителни компании имат същите права, както и редовите граждани. На тях им е забранено да правят обиски, арести и др., а ползването на оръжие и специални средства повече ги ограничава, отколкото да им дава привилегии. Дори може да се говори за ограничения, например задължението да се носи униформено облекло.

Когато става дума за тенденции, справедливо е думите да бъдат подкрепени и с цифри от статистиката. През 2012 г. броят на частните охранители в Европа е 1,6 милиона души, организирани в 44 896 охранителни фирми. В абсолютни числа най-голям брой охранители има в Турция (257 192), Великобритания (250 000), Германия (177 000), Полша (165 000), Франция (159 000). С най-малко частни охранители са Италия, Испания, Дания, Белгия и Литва. В България през 2012 г. работят точно 71 632 охранители. Щатът на МВР се състои от 55 170 души по данни от Административния регистър. За сравнение, в Австрия например има 20 500 полицейски служители и 11 200 служители в частния охранителен сектор. Ако на бройка сме в „златната среда“ на Европа, то като заплащане положението ни е плачевно. Средната заплата в охранителния бранш в Европа е между 1000 и 1050 евро. Най-високоплатени са охранителите във Финландия, където средно получават около 5000 евро.

Повсеместна е тенденцията към разширяване на търсенето на услуги в частния охранителен сектор. Най-бурен ръст се наблюдава в Германия. В немския регистър на професиите нашенският „охранител“ се нарича „специалист по защита и безопасност“. Точно Германия е и най-добрият пример за сътрудничество между държавните институции и частните компании в сигурността. Това се отнася до подготовката на кадрите, делегирането на функции, взаимопомощ в работата. Може би затова немската охрана работи като защитата на европейския шампион „Байерн“, това в рамките на шегата… И като заговорихме за футболни шампиони, да споменем и Испания. Там нивото на престъпност е едно от най-ниските в Евросъюза. Годишно са регистрирани 47 престъпления на 1000 жители, при среден показател 70,4. Това не значи, че испанските охранители стоят без работа, напротив огромната емигрантска вълна напоследък кара бизнесмените и собствениците да търсят допълнителна безопасност за бизнеса си. Специфично за Испания е развит охранителния бизнес в заведения за обществено хранене, защото в манталитета на иберийците е да вечерят след 22 часа, а те са известни със своя темперамент. Средната заплата в частния охранителен сектор в Испания е около 700 евро и е намаляла в последните 2-3 години в следствие на икономическата криза в държавата.